Животът – приказка или просто един разказ?

{ октомври 7, 2008 @ 12:38 am } · { рАзмисли }
{ Tags: , , , , , , , , , , } · { Вашият коментар }

Преди малко, докато си ровех из Интернет, се натъкнах на такава тема. Тя активира отдавна заспалите ми мозъчни клетки и реших да ги оползотворя преди пак да са умрели.

И така … всеки един от нас поне веднъж в живота си се е питал, дали щастието наистина съществува? Дали има смисъл да се надява един ден да го сполети и него, или То е за Другите хора? .. аз също съм се питала.. и да, лесно е да се примириш с мисълта, че ти не заслужаваш щастие, че  някой там горе ти е предначертал целия живот и е пропуснал да добави от ‘Звездния прах’, нали? … continue reading this entry.

Тя

{ октомври 6, 2008 @ 12:53 am } · { Проза }
{ } · { Вашият коментар }

Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си… тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва вски път, когато тя издиша…
Той протегна ръка, леко и тихо, за да не я събуди и започна да гали лицето и, кожата и – така нежна и мека, устните и – плътни и примамливи… Осъзнаваше колко е влюбен, колко е щастлив, а желанието му да спре времето само, за да задържи този миг още малко, беше толкова голямо… … continue reading this entry.

Като ден и нощ

{ октомври 6, 2008 @ 12:52 am } · { Поезия }
{ } · { Вашият коментар }

Луна… омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна… така красива и неземна,
но защо си винаги сама?

Любовта ти невъзможна е, аз виждам.
Обречена на мъка си, нали?
Любимият, с деня той да изгрява,
докато ти залязваш със своите мечти.

… continue reading this entry.

Обречена

{ октомври 6, 2008 @ 12:34 am } · { Поезия }
{ Tags: , , } · { Вашият коментар }

Денем е, а всичко е потънало във мрак.
Шумно е, а само тишина се чува…
Една сълза отронва се и пада пак,
а ехото отеква и в далечината се изгубва…

Седя сама във мрачно-горзната си стая,
а мисълта ми нейде другаде се извисява…
Ах, как отново искам да мечтая,
но силна болка това ми забранява…

Тя влязла е в сърцето ми нещастно,
души го, къса, тъпче и дере…
Зарад нея то е вече празно
и се моли по-скоро да умре…

… continue reading this entry.

Безкрайна нощ

{ октомври 6, 2008 @ 12:32 am } · { Поезия }
{ Tags: , , } · { Вашият коментар }

В една от нощите безкрайно дълги,
отново виждам твоето лице.
Опитвам се със нежен шепот,
макар в мечтите, да докосна твоето сърце.

Но надали ти знаеш, че ме има,
че душата ми на теб принадлежи,
че всяка нощ в съня си аз съм твоята любима
и луната ни обсипва със безброй лъчи.

И ето там една звезда блещука,
ах, как желая тя да бъдеш ти,
да ме пронизваш с нежния си поглед,
повтаряйки: „Ще те обичам винаги!“

… continue reading this entry.

« Older entries